Палачът ми оказа почести

ИЛКО КАРАЙЧЕВ:

(http://www.stihi.ru/2011/12/25/5225)



ПАЛАЧЪТ МИ ОКАЗА ПОЧЕСТИ

Палачът ми оказа кратки почести.
Тълпата ми подвикваше “Наздраве!”.
Изпълваше се старото пророчество –
стоях пред гилотината изправен.



Прочетоха ми всички прегрешения –
бунтувал съм се все срещу закона.
Но царят (май по свое усмотрение)
помилвал ми невзрачната персона.



Така решил бил Негово Величество,
простил ми и за песните ми смешни.
Не искал да превръща в мъченичество
живота ми по пътищата грешни.



“Честито” ми подвикваха наивници,
повярвали на царските шегички.
А върлите, отчаяни противници
косяха се за своите парички.



Най-важното прочетоха високо:
“Осъжда се на смърт заради мислене!”
Палачът се усмихваше широко,
а аз му изкрещях: “Я, действай! Писна ми!”

* * *

Вольный перевод Аркадия Белкина

Я славлю Палача отныне –

Что не казнил меня на гильотине

За мысли вольнодумные и песни...

А просто-напросто

Велел меня

Повесить!

========= =========== ==============

Метки:
Предыдущий: Оптимизъм по балкански
Следующий: Перото ми...