Interlokutorzy

Станка Пенчева
СЪБЕСЕДНИЦИ

Слушам тишината.
И тишината слуша мен -
чак до пукота на въздуха
в алвеолите,
чак до шумоленето на мислите
в мозъчните тайници.

Както си мълчим,
надаваме ухо навън, където
без шум бушуват и и кипят протуберансите,
безмълвно се закръгля болката във бисер,
прониква нежно сперматозоида в яйцеклетката -
където
и малкото и най-голямото се случват
съвсем беззвучно...

Мълчим и слушаме. Накрая
тишината казва:
- Пак ще си поговорим някой път!

INTERLOKUTORZY

Slucham ciszy.
A cisza slucha mnie-
az do trzasku powietrza
w pecherzykach plucnych,
az do najlzejszego szelestu mysli
w zakamarkach mozgu.

Tak sobie milczymy,
wytezamy sluch w te strone, gdzie
bezszelestnie burza sie i kipia protuberancje,
bez slowa przybiera okragly ksztalt bol w perle,
delikatnie wnika plemnik w jajeczko-
tam, gdzie to,
co tak niepozorne i najwieksze zarazem,
calkiem bezglosnie sie staje.

Milczymy i sluchamy. Az wreszcie
cisza mowi:
-Jeszcze sobie pogadamy innym razem!




Перевод Людмилы Станевой на русский язык
http://www.stihi.ru/2012/01/07/3185

Перевод Вале-Тино Лученко на украинский язык:
http://www.stihi.ru/2012/01/07/6824