Мария Моравская В крылатый век В крилатия век
?В КРЫЛАТЫЙ ВЕК”
Мария-Магдалина-Франческа Людвиговна Моравская (1889-1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В КРИЛАТИЯ ВЕК
До старост, може би, ще доживея,
без смело да докосна самолета,
а той без мен в небе ще рее,
надвил притеглянето, волен химн!
До старост, може би, ще доживея
без поглед отвисоко – ни един!
Не ще отплува от земята взорът,
не ще тупти сърцето в такт с мотора,
над облаци не ще ме мами кръгозорът,
ще ме държи земята все така...
Каква тъга, Боже, каква тъга!
Ударения
В КРИЛАТИЯ ВЕК
До ста́рост, мо́же би, ште доживе́я,
без сме́ло да доко́сна самоле́та,
а то́й без ме́н в небе́ ште ре́е,
надви́л прите́глянето, во́лен хи́мн!
До ста́рост, мо́же би, ште доживе́я
без по́глед отвисо́ко – ни́ еди́н!
Не ште́ отплу́ва от земя́та взо́рът,
не ште́ тупти́ сърце́то в та́кт с мото́ра,
над о́блаци не ште́ ме ма́ми кръгозо́рът,
ште ме държи́ земя́та все́ така́...
Каква́ тъга́, Бо́же, каква́ тъга́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мария Моравская
В КРЫЛАТЫЙ ВЕК
Я доживу до старости, быть может,
И не коснусь подножки самолета, –
Как будто он не мною прожит –
День торжества над Тягою земной!
Я доживу до старости, быть может,
Не видя сверху башни – ни одной!
И вниз земля не уплывет от взора,
И не забьется сердце в такт мотору,
Надоблачного не увижу кругозора,
Ни на миг от земли не оторвусь...
Какая грусть, Боже, какая грусть!
---------------
Руската поетеса и писателка Мария Моравска (Мария-Магдалина-Франческа Людвиговна Моравская) е родена на 31 декември 1889/12 януари 1990 г. във Варшава. Първите си стихове публикува през 1903 г. в одеските списания ?Гиперборей” и ?Заветы”. Няколко години учи във Висшите женски курсове в Петербург. От 16-годишна се прехранва с литературен труд, като публикува статии и стихове в одески и петербургски вестници и списания като ?Аполлон”, ?Новый журнал для всех”, ?Вестник Европы”, ?Ежемесячный журнал”, ?Журнал журналов”, ?Современный мир”, ?Русская мысль” и др. Член е на литературната група ?Академия стиха” и на литературния кръг ?Цех поэтов” (1911-1914 г.). След 1917 г. живее в Япония, Латинска Америка и САЩ. Твори на руски и английски, сътрудничи на десетки вестници и списания като ?Литературные записки”, ?Новое русское слово” и др. Авторка е на стихосбирките ?На пристани” (1914 г.), ?Стихи о войне” (1914 г.), ?Прекрасная Польша” (1915 г.), ?Золушка думает” (1915 г.) и ?Мои стихи” (1916 г.), на книги за деца и книги с проза, сред които ?Апельсинные корки” (1914 г.), ?Цветы в подвале” (1914 г.), ?Жар-птица” (1927 г.) и др. Умира на 26 юни 1947 г. в Маями, САЩ.
Мария-Магдалина-Франческа Людвиговна Моравская (1889-1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В КРИЛАТИЯ ВЕК
До старост, може би, ще доживея,
без смело да докосна самолета,
а той без мен в небе ще рее,
надвил притеглянето, волен химн!
До старост, може би, ще доживея
без поглед отвисоко – ни един!
Не ще отплува от земята взорът,
не ще тупти сърцето в такт с мотора,
над облаци не ще ме мами кръгозорът,
ще ме държи земята все така...
Каква тъга, Боже, каква тъга!
Ударения
В КРИЛАТИЯ ВЕК
До ста́рост, мо́же би, ште доживе́я,
без сме́ло да доко́сна самоле́та,
а то́й без ме́н в небе́ ште ре́е,
надви́л прите́глянето, во́лен хи́мн!
До ста́рост, мо́же би, ште доживе́я
без по́глед отвисо́ко – ни́ еди́н!
Не ште́ отплу́ва от земя́та взо́рът,
не ште́ тупти́ сърце́то в та́кт с мото́ра,
над о́блаци не ште́ ме ма́ми кръгозо́рът,
ште ме държи́ земя́та все́ така́...
Каква́ тъга́, Бо́же, каква́ тъга́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мария Моравская
В КРЫЛАТЫЙ ВЕК
Я доживу до старости, быть может,
И не коснусь подножки самолета, –
Как будто он не мною прожит –
День торжества над Тягою земной!
Я доживу до старости, быть может,
Не видя сверху башни – ни одной!
И вниз земля не уплывет от взора,
И не забьется сердце в такт мотору,
Надоблачного не увижу кругозора,
Ни на миг от земли не оторвусь...
Какая грусть, Боже, какая грусть!
---------------
Руската поетеса и писателка Мария Моравска (Мария-Магдалина-Франческа Людвиговна Моравская) е родена на 31 декември 1889/12 януари 1990 г. във Варшава. Първите си стихове публикува през 1903 г. в одеските списания ?Гиперборей” и ?Заветы”. Няколко години учи във Висшите женски курсове в Петербург. От 16-годишна се прехранва с литературен труд, като публикува статии и стихове в одески и петербургски вестници и списания като ?Аполлон”, ?Новый журнал для всех”, ?Вестник Европы”, ?Ежемесячный журнал”, ?Журнал журналов”, ?Современный мир”, ?Русская мысль” и др. Член е на литературната група ?Академия стиха” и на литературния кръг ?Цех поэтов” (1911-1914 г.). След 1917 г. живее в Япония, Латинска Америка и САЩ. Твори на руски и английски, сътрудничи на десетки вестници и списания като ?Литературные записки”, ?Новое русское слово” и др. Авторка е на стихосбирките ?На пристани” (1914 г.), ?Стихи о войне” (1914 г.), ?Прекрасная Польша” (1915 г.), ?Золушка думает” (1915 г.) и ?Мои стихи” (1916 г.), на книги за деца и книги с проза, сред които ?Апельсинные корки” (1914 г.), ?Цветы в подвале” (1914 г.), ?Жар-птица” (1927 г.) и др. Умира на 26 юни 1947 г. в Маями, САЩ.
Метки: