Федор Тютчев - Осенний вечер
Федор Тютчев
Осенний вечер
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Есенна вечер
Във вечерите светли есента
стаила е омайната си прелест:
злокобен блясък в пъстри дървеса,
обагрени листа шумят с лек трепет,
и тихата, мъглива синева
над тъжната земя осиротяла,
с предчувствие за идваща беда
от ветровете, някога вилняли,
и загуби, и немощ – над това
е кротката усмивка затаена,
наречена в разумни същества
Божествено страдание смирено.
1830
Превод: 29.10.2014 г.
Есенна вечер
Във вЕчерите свЕтли есентА
стаИла е омАйната си прЕлест:
злокОбен блЯсък в пЪстри дървесА,
обАгрени листА шумЯт с лек трЕпет,
и тИхата, мъглИва синевА
над тЪжната земЯ осиротЯла,
с предчУвствие за Идваща бедА
от ветровЕте, нЯкога вилнЯли,
и зАгуби, и нЕмощ – над товА
е крОтката усмИвка затаЕна,
нарЕчена в разУмни съществА
БожЕствено страдАние смирЕно.
Осенний вечер
Есть в светлости осенних вечеров
Умильная, таинственная прелесть:
Зловещий блеск и пестрота дерев,
Багряных листьев томный, легкий шелест,
Туманная и тихая лазурь
Над грустно-сиротеющей землею,
И, как предчувствие сходящих бурь,
Порывистый, холодный ветр порою,
Ущерб, изнеможенье — и на всем
Та кроткая улыбка увяданья,
Что в существе разумном мы зовем
Божественной стыдливостью страданья.
1830
Фото из нета
Осенний вечер
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Есенна вечер
Във вечерите светли есента
стаила е омайната си прелест:
злокобен блясък в пъстри дървеса,
обагрени листа шумят с лек трепет,
и тихата, мъглива синева
над тъжната земя осиротяла,
с предчувствие за идваща беда
от ветровете, някога вилняли,
и загуби, и немощ – над това
е кротката усмивка затаена,
наречена в разумни същества
Божествено страдание смирено.
1830
Превод: 29.10.2014 г.
Есенна вечер
Във вЕчерите свЕтли есентА
стаИла е омАйната си прЕлест:
злокОбен блЯсък в пЪстри дървесА,
обАгрени листА шумЯт с лек трЕпет,
и тИхата, мъглИва синевА
над тЪжната земЯ осиротЯла,
с предчУвствие за Идваща бедА
от ветровЕте, нЯкога вилнЯли,
и зАгуби, и нЕмощ – над товА
е крОтката усмИвка затаЕна,
нарЕчена в разУмни съществА
БожЕствено страдАние смирЕно.
Осенний вечер
Есть в светлости осенних вечеров
Умильная, таинственная прелесть:
Зловещий блеск и пестрота дерев,
Багряных листьев томный, легкий шелест,
Туманная и тихая лазурь
Над грустно-сиротеющей землею,
И, как предчувствие сходящих бурь,
Порывистый, холодный ветр порою,
Ущерб, изнеможенье — и на всем
Та кроткая улыбка увяданья,
Что в существе разумном мы зовем
Божественной стыдливостью страданья.
1830
Фото из нета
Метки: