Михаил Дудин Красивое утро Красиво утро

?КРАСИВОЕ УТРО”
Михаил Александрович Дудин (1916-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КРАСИВО УТРО

Сън сънувам в нощта, че умираш,
но за помощ не ме призова.
Океанска вълна те намира...
В здрач беззвезден се случи това.

Ураганът фуния разтегна
и заля полуострова твърд.
?Ти почакай! – завиках към него. –
Ние клехме се в обич до смърт!”

И събуждам се. Плахичко, скришом
се оглеждам с тревожна тъга.
Ти спокойно и сладко си дишаш
върху мойта примряла ръка.

Плиска чар, с доверчивост обична
мие тялото буйна коса.
Зад прозорци запяла е птичка,
по стъклата се стича роса.


Ударения
КРАСИВО УТРО

СЪн сънУвам в ношттА, че умИраш,
но за пОмошт не мЕ призовА.
ОкеАнска вълнА те намИра...
В здрАч беззвЕзден се слУчи товА.

УрагАнът фунИя разтЕгна
и залЯ полуОстрова твЪрд.
?Ти почАкай! – завИках към нЕго. –
НИе клЕхме се в Обич до смЪрт!”

И събУждам се. ПлАхичко, скрИшом
се оглЕждам с тревОжна тъгА.
Ти спокОйно и слАдко си дИшаш
върху мОйта примрЯла ръкА.

ПлИска чАр, с доверчИвост обИчна
мИе тЯлото бУйна косА.
Зад прозОрци запЯла е птИчка,
по стъклАта се стИча росА.

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Дудин
КРАСИВОЕ УТРО

Мне приснилось, что ты погибала,
Но на помощь меня не звала.
За хребтом океанского вала
Грохотала беззвездная мгла.

Ураган, разгоняя воронку,
Захлестнул полуостров на треть.
?Подожди, – закричал я вдогонку, –
Мы ведь вместе клялись умереть!”

И проснулся. И как бы украдкой
Оглянулся в тревожной тоске.
Ты дышала спокойно и сладко
На моей занемевшей руке.

И доверчивость легкого тела,
Как волна, омывала коса.
А за окнами пеночка пела,
И со стекол сходила роса.


* (вариант перевода с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)

I have dreamt, that you were once in dying,
But didn't call me, didn't ask me for help.
Behind ridge of the ocean, raised up,
There was rumbling the star darkness sad.
And tornado by speeding the crater,
Got a third of the isle for storm.
?Wait a little!” – I said to you after
?You swore me, that together we'd go!”
Suddenly I woke up from dream,furtively
Looked backwards, all disturbed by a trouble.
You were sleeping so sweety and cosy
On my stiffened hand, breathing silently.
And the trust of the light body this time
Was as if washed by the waving plait,
Outside windows was singing a chiffchaff,
Dew from the window glasses off came.




---------------
Руският поет, писател и преводач (Михаил Дудин) Михаил Александрович Дудин е роден на 7/20 ноември 1916 г. в с. Клевнево, Костромска губерния, сега Ивановска област. През Втората световна война е военен кореспондент, а след това работи в Ленинградския комитет за защита на мира. Секретар е на Съюза на писателите на СССР (1986-1991 г.), а от 1991 г. е съпредседател на Съюза на писателите на Русия. Има два мандата като депутат на ВС на РСФСР. За своята литературна и обществена дейност е носител на редица държавни награди. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика ?Ливень” (1940 г.), ?Волга” (1942 г.), ?Фляга” (1943 г.), ?Военная Нева” (1943 г.), ?Дорога гвардии” (1944 г.), ?Костёр на перекрёстке” (1944 г.), ?Цветам – цвести” (1944 г.), ?Переправа” (1945 г.), ?Вчера была война” (1946 г.), ?Считайте меня коммунистом” (1950 г.), ?Родник” (1952 г.), ?Мосты. Стихи из Европы” (1958 г.), ?Четвёртая зона” (1959 г.), ?До востребования” (1963 г.), ?Татарник”, ?Поэмы”, ?Рубежи”, ?Клубок” и ?Дерево для аиста” (1980 г.), ?Песни моего времени” (1986 г.), ?Зёрна” (1987 г.), ?Заканчивается двадцатый век” (1989 г.), ?Земля обетованная” (1989 г.), ?Судьба” (1991 г.), на сценария към филма ?Жаворонок” (1964 г.) и др. Умира на 31 декември 1993 г. в Петербург.