Поликсена Соловьёва Посвящение Посвещение
?ПОСВЯЩЕНИЕ”
Поликсена Сергеевна Соловьёва (1867-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСВЕЩЕНИЕ
Ти знаеш, че денят бе шумно-зноен
и пътят стръмен – лош,
че плачеше душата, но духът спокоен
орел бе с дивна мощ.
Че вечер неизменно верен чакам
нов ден да зазвучи
и огънят вселенски осветява мрака
в любимите очи.
Ударения
ПОСВЕЩЕНИЕ
Ти зна́еш, че деня́т бе шу́мно-зно́ен
и пъ́тят стръ́мен – ло́ш,
че пла́чеше душа́та, но духъ́т споко́ен
оре́л бе с ди́вна мо́шт.
Че ве́чер неизме́нно ве́рен ча́кам
нов де́н да зазвучи́
и о́гънят вселе́нски осветя́ва мра́ка
в люби́мите очи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Поликсена Соловьёва
ПОСВЯЩЕНИЕ
Ты ведаешь, что день был шумно-зноен
И горный путь – тяжёл,
Что плакала душа, но дух мой был спокоен,
Как в вышине орёл.
Что вечером я тот же неизменный,
Как в яркий полдня час,
И так же для меня горит огонь вселенной
Во тьме любимых глаз.
1914 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, художничка и преводачка Поликсена Соловьова (Поликсена Сергеевна Соловьёва) е родена на 20 март 1867 г. в Москва. Завършила е училище за живопис, скулптура и архитектура. Първите й публикувани стихове са от 1885 г. в сп. ?Нива”. След 1890 г. се включва в литературния кръг на символистите. Публикува поезия, проза, драматургични творби, стихове за деца, приказки и рисунки в издания като ?Русское богатство”, ?Вестник Европы”, ?Мир Божий”, ?Аполлон” и др. Съиздател е на детското списание ?Тропинка” (1905-1912 г.). След Октомврийската революция работи като библиотекар, занимава се с преводи, чете лекции в Народния университет в гр. Коктебел. Авторка е на над 20 книги за деца, сред които популярните за времето си ?Жизнь Хитролиса”, ?Крупеничка”, ?Приключения Кроли” и ?Ёлка” (повечето от книгите й са илюстрирани от нея), на сборника с разкази ?Тайная правда” (1912 г.), и на стихосбирките ?Стихотворения” (1899 г.), ?Иней” (1905 г.), ?Плакун-трава” (1909 г.), ?Перекрёсток” (1913 г.), ?Вечер” (1914 г.), ?Куклин дом” (1916 г.) и ?Последние стихи” (1924 г.). Умира на 16 август 1924 г. в Москва.
Поликсена Сергеевна Соловьёва (1867-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСВЕЩЕНИЕ
Ти знаеш, че денят бе шумно-зноен
и пътят стръмен – лош,
че плачеше душата, но духът спокоен
орел бе с дивна мощ.
Че вечер неизменно верен чакам
нов ден да зазвучи
и огънят вселенски осветява мрака
в любимите очи.
Ударения
ПОСВЕЩЕНИЕ
Ти зна́еш, че деня́т бе шу́мно-зно́ен
и пъ́тят стръ́мен – ло́ш,
че пла́чеше душа́та, но духъ́т споко́ен
оре́л бе с ди́вна мо́шт.
Че ве́чер неизме́нно ве́рен ча́кам
нов де́н да зазвучи́
и о́гънят вселе́нски осветя́ва мра́ка
в люби́мите очи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Поликсена Соловьёва
ПОСВЯЩЕНИЕ
Ты ведаешь, что день был шумно-зноен
И горный путь – тяжёл,
Что плакала душа, но дух мой был спокоен,
Как в вышине орёл.
Что вечером я тот же неизменный,
Как в яркий полдня час,
И так же для меня горит огонь вселенной
Во тьме любимых глаз.
1914 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, художничка и преводачка Поликсена Соловьова (Поликсена Сергеевна Соловьёва) е родена на 20 март 1867 г. в Москва. Завършила е училище за живопис, скулптура и архитектура. Първите й публикувани стихове са от 1885 г. в сп. ?Нива”. След 1890 г. се включва в литературния кръг на символистите. Публикува поезия, проза, драматургични творби, стихове за деца, приказки и рисунки в издания като ?Русское богатство”, ?Вестник Европы”, ?Мир Божий”, ?Аполлон” и др. Съиздател е на детското списание ?Тропинка” (1905-1912 г.). След Октомврийската революция работи като библиотекар, занимава се с преводи, чете лекции в Народния университет в гр. Коктебел. Авторка е на над 20 книги за деца, сред които популярните за времето си ?Жизнь Хитролиса”, ?Крупеничка”, ?Приключения Кроли” и ?Ёлка” (повечето от книгите й са илюстрирани от нея), на сборника с разкази ?Тайная правда” (1912 г.), и на стихосбирките ?Стихотворения” (1899 г.), ?Иней” (1905 г.), ?Плакун-трава” (1909 г.), ?Перекрёсток” (1913 г.), ?Вечер” (1914 г.), ?Куклин дом” (1916 г.) и ?Последние стихи” (1924 г.). Умира на 16 август 1924 г. в Москва.
Метки:
