Георги Рупчев. В пути, где-то

В пути, где-то

?... что
совершили эти люди...?
Сильвия Платт


Далече,
в далёких солнечных сетях,
далеко.

Блуждает лето под смеженными веками,
дым высится и рассеивается нерешительно,
лицо меняется с каждым вдохом,
выдох это поцелуй.
Вот, вот он,
здесь.

В этой безымянной летней обители
она часто забегает вперёд,
кружит невидимкой,
чей там холм,
с легионом хищных маковок,
чего ждал
незнакомец на вершине,
молчание в бурьяне растёт
и вымахивает бессилием,
и она замирает там и стоит,
и стоит, всё
не выстаивая.

Девушка здесь,
путешествующая куда-то
на заднем,
рука на спинке переднего,
и лаком собирает свет–
мак
в полумраке купе,
мешается свет,
смешивается
и стряхивается пепел.
Кто она,
куда уезжает она,
что совершила?
Мужчины нет и дверь отворена.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


На пътя, някъде

?... какво
са извършили тези хора...?
Силвия Плат


Далече,
в далечните слънчеви мрежи,
далеко.

Блуждае лятото под спуснатите клепки,
димът се вдига и разсейва нерешително,
лицето се променя с всяко вдишване,
издишването е целувка.
Ето, ето го,
тука.

Тя често прескача нататък, в това място без име,
в тази лятна обител
обикаля невидима,
чий е хълма отвъд
с тия хиляди хищни главици на макове,
кой е оня човек на върха,
какво е очаквал,
в буренака мълчание расне
и расте до премала,
и тя спира се там и стои,
и стои, все
недостояла.

Момичето е тук,
пътуващо за някъде на задната седалка,
ръката е облегната на предната
и с лак събира светлина–
мак
сред полумрака на купето,
размесва се светът,
размесва се
и се поръсва пепел.
Коя е тя,
къде отива тя,
какво е сторила?
Мъжът го няма и вратата е отворена.

Георги Рупчев