Станка Пенчева - Уборка

СТАНКА ПЕНЧЕВА

РАЗЧИСТВАНЕ

Сметта —
във огъня!
Заблудите,
вините —
в огъня!
А душата?
Стои си настрана смутена —
не се харесва,
ала откъде да почне?
Плещите и — превити,
изпомачкани — крилете
(дори да излети —
свят ще и се завие),
изпосталяла,
кривокрака,
нища...
А бе частица от дъха на Бога!

Сега
сметта — във огъня,
пепелта — на вятъра!
Ами душата?
Още чака, бедната...
— Да чака!
Тя е свикнала да е последна.


УБОРКА.

Мусор —
в огонь!
Заблуждения,
вину —
в огонь!
А душу?
Стоит в сторонке смущенная —
не нравится себе,
но с чего бы начать?
Плечи — опущены,
скомканы — крылья
(даже и взлетит —
голова пойдёт кругом),
истощавшая,
кривоногая,
нищая...
А была частицей дыхания Бога!

Итак,
мусор — в огонь,
пепел — по ветру!
Но душа?
Всё еще ждёт, бедная...
— Подождёт!
Ей не привыкать быть крайней.