Николай Карамзин Веселый час Весело време
?ВЕСЕЛЫЙ ЧАС”
Николай Михайлович Карамзин (1766-1826 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕСЕЛО ВРЕМЕ
Братя, чашите налейте!
Лей се, вино, руен знак!
Всяка капчица изпийте!
Дъно пресушете пак!
Ние в тъжен свят живеем –
носим в себе си печал,
в дрипи своя път жалеем,
но и радост Бог е дал.
Виното дарява радост –
святият Мъдрец вещай, –
старец в него среща младост,
бедният – на мъки край.
Който страда и ридае
с поглед в тъмни бъдни дни,
той поуката не знае
и не вижда светлини.
Всичко тъжно да забравим,
тровило живота в нас,
да искрим и пеем трябва
в тоз приятен, сладък час!
И в покой сърцето наше
да сияе в светлина,
както вино грее в чаши,
посребрено от луна!
Ударения
ВЕСЕЛО ВРЕМЕ
БрАтя, чАшите налЕйте!
ЛЕй се, вИно, рУен знАк!
ВсЯка кАпчица изпИйте!
ДЪно пресушЕте пАк!
НИе в тЪжен свЯт живЕем –
нОсим в сЕбе си печАл,
в дрИпи свОя пЪт жалЕем,
но и рАдост бОг е дАл.
ВИното дарЯва рАдост –
свЯтият МъдрЕц вештАй, –
стАрец в нЕго срЕшта млАдост,
бЕдният – на мЪки крАй.
КОйто стрАда и ридАе
с пОглед в тЪмни бЪдни днИ,
тОй поУката не знАе
и не вИжда светлинИ.
ВсИчко тЪжно да забрАвим,
трОвило живОта в нАс,
да искрИм и пЕем трЯбва
в тОз приЯтен, слАдък чАс!
И в покОй сърцЕто нАше
да сиЯе в светлинА,
кАкто вИно грЕе в чАши,
посребрЕно от лунА!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Карамзин
ВЕСЕЛЫЙ ЧАС
Братья, рюмки наливайте!
Лейся через край, вино!
Все до капли выпивайте!
Осушайте в рюмках дно!
Мы живем в печальном мире;
Всякий горе испытал –
В бедном рубище, в порфире –
Но и радость бог нам дал.
Он вино нам дал на радость, –
Говорит святой Мудрец, –
Старец в нем находит младость,
Бедный – горестям конец.
Кто все плачет, все вздыхает,
Вечно смотрит сентябрем –
Тот науки жить не знает
И не видит света днем.
Все печальное забудем,
Что смущало в жизни нас;
Петь и радоваться будем
В сей приятный, сладкий час!
Да светлеет сердце наше,
Да сияет в нем покой,
Как вино сияет в чаше,
Осребряемо луной!
---------------
Руският поет, писател, историк, литературовед и преводач Николай Карамзин (Николай Михайлович Карамзин) е роден на 1/12 декември 1766 г. в с. Знаменское, Симбирска губерния. Учи в Московския университет. Съосновател е на първото руско списание за деца ?Детское чтение для сердца и разума”. Почетен член е на Московския университет (1806 г.) и на Петербургската академия на науките (1818 г.), редактор на ?Московский журнал” (1791-1792 г.) и ?Вестник Европы” (1802-1803 г.), създател е на ?Истории государства Российского” (в 12 тома, 1816-1829 г.) – един от най-значителните трудове на руската историография. Основоположник е на руския сантиментализъм (?Письма русского путешественника”, ?Бедная Лиза” и др.). Умира 22 май/3 юни 1826 г. в Санкт Петербург.
Николай Михайлович Карамзин (1766-1826 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕСЕЛО ВРЕМЕ
Братя, чашите налейте!
Лей се, вино, руен знак!
Всяка капчица изпийте!
Дъно пресушете пак!
Ние в тъжен свят живеем –
носим в себе си печал,
в дрипи своя път жалеем,
но и радост Бог е дал.
Виното дарява радост –
святият Мъдрец вещай, –
старец в него среща младост,
бедният – на мъки край.
Който страда и ридае
с поглед в тъмни бъдни дни,
той поуката не знае
и не вижда светлини.
Всичко тъжно да забравим,
тровило живота в нас,
да искрим и пеем трябва
в тоз приятен, сладък час!
И в покой сърцето наше
да сияе в светлина,
както вино грее в чаши,
посребрено от луна!
Ударения
ВЕСЕЛО ВРЕМЕ
БрАтя, чАшите налЕйте!
ЛЕй се, вИно, рУен знАк!
ВсЯка кАпчица изпИйте!
ДЪно пресушЕте пАк!
НИе в тЪжен свЯт живЕем –
нОсим в сЕбе си печАл,
в дрИпи свОя пЪт жалЕем,
но и рАдост бОг е дАл.
ВИното дарЯва рАдост –
свЯтият МъдрЕц вештАй, –
стАрец в нЕго срЕшта млАдост,
бЕдният – на мЪки крАй.
КОйто стрАда и ридАе
с пОглед в тЪмни бЪдни днИ,
тОй поУката не знАе
и не вИжда светлинИ.
ВсИчко тЪжно да забрАвим,
трОвило живОта в нАс,
да искрИм и пЕем трЯбва
в тОз приЯтен, слАдък чАс!
И в покОй сърцЕто нАше
да сиЯе в светлинА,
кАкто вИно грЕе в чАши,
посребрЕно от лунА!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Карамзин
ВЕСЕЛЫЙ ЧАС
Братья, рюмки наливайте!
Лейся через край, вино!
Все до капли выпивайте!
Осушайте в рюмках дно!
Мы живем в печальном мире;
Всякий горе испытал –
В бедном рубище, в порфире –
Но и радость бог нам дал.
Он вино нам дал на радость, –
Говорит святой Мудрец, –
Старец в нем находит младость,
Бедный – горестям конец.
Кто все плачет, все вздыхает,
Вечно смотрит сентябрем –
Тот науки жить не знает
И не видит света днем.
Все печальное забудем,
Что смущало в жизни нас;
Петь и радоваться будем
В сей приятный, сладкий час!
Да светлеет сердце наше,
Да сияет в нем покой,
Как вино сияет в чаше,
Осребряемо луной!
---------------
Руският поет, писател, историк, литературовед и преводач Николай Карамзин (Николай Михайлович Карамзин) е роден на 1/12 декември 1766 г. в с. Знаменское, Симбирска губерния. Учи в Московския университет. Съосновател е на първото руско списание за деца ?Детское чтение для сердца и разума”. Почетен член е на Московския университет (1806 г.) и на Петербургската академия на науките (1818 г.), редактор на ?Московский журнал” (1791-1792 г.) и ?Вестник Европы” (1802-1803 г.), създател е на ?Истории государства Российского” (в 12 тома, 1816-1829 г.) – един от най-значителните трудове на руската историография. Основоположник е на руския сантиментализъм (?Письма русского путешественника”, ?Бедная Лиза” и др.). Умира 22 май/3 юни 1826 г. в Санкт Петербург.
Метки:
