Молитва

Молитва
Йорданка Господинова -
http://www.stihi.ru/2012/11/20/11442

Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,

които палят утрото във свещ.
Те спират върху две шептящи устни
надежда, спомен или…луд копнеж.
В нощта забързан изгрев ще препусне,

но ще дари ли с мъдрост този ден?
Дали ще бъде разумът начало?
И синьото в раздраното небе
дали отново ще осъмне цяло?!...

Гласът на болка, плисната без път
надвиква даже птиците в небето…
А щом заглъхне този дрипав свят
ще има ново място във сърцето…




МОЛИТВА
Перевод с болгарского

Тысячные голоса забытых предков,
Жгут глаза. Мне больно за страдальцев.
Словно рой, гудящий в улье-клетке,
Медленно, текут, в щепоть из пальцев.

Ими я крещу свой лоб и душу.
Свет свечи мне падает на губы.
С шёпотом, надежда входит в уши,
Что рассвет весь мрак ночной погубит

И подарит мудрость дня, и солнце,
Даст всему разумное начало,
И кусочки неба, как оконца,
Склеит вместе, чтобы целым стало.

Голос боли пробивает время
Криком птиц, парящих в небесах.
Пусть исчезнет боли этой бремя,
И надежда светится в сердцах!

Олег Глечиков
21 ноября 2012 год. Украина. Керчь


Картинка со страницы Йорданки