Владислав Ходасевич Путем зерна Пътят на зърното
?ПУТЕМ ЗЕРНА”
Владислав Фелицианович Ходасевич (1886-1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪТЯТ НА ЗЪРНОТО
Обхожда днес сеячът равните бразди,
баща и дядо следва в паметни следи.
В ръката му златее и блести зърно,
но в черната земя да падне трябва то.
И там, където червей сляп прокарва път,
в заветен срок зърна умират и растат.
Тъй в моята душа зърното благ е знак:
потъва в мрак, умира и възкръсва пак.
И ти, родино моя, род трудолюбив,
през таз година мъртъв си, а после жив –
защото знаеш мъдро правило едно:
че всичко живо следва вечното зърно.
Ударения
ПЪТЯТ НА ЗЪРНОТО
ОбхОжда днЕс сеЯчът рАвните браздИ,
баштА и дЯдо слЕдва в пАметни следИ.
В ръкАта му златЕе и блестИ зърнО,
но в чЕрната земЯ да пАдне трЯбва тО.
И тАм, къдЕто чЕрвей слЯп прокАрва пЪт,
в завЕтен срОк зърнА умИрат и растАт.
Тъй в мОята душА зърнОто блАг е знАк:
потЪва в мрАк, умИра и възкрЪсва пАк.
И тИ, родИно мОя, рОд трудолюбИв,
през тАз годИна мЪртъв си, а пОсле жИв –
заштОто знАеш мЪдро прАвило еднО:
че всИчко жИво слЕдва вЕчното зърнО.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владислав Ходасевич
ПУТЕМ ЗЕРНА
Проходит сеятель по ровным бороздам.
Отец его и дед по тем же шли путям.
Сверкает золотом в его руке зерно,
Но в землю черную оно упасть должно.
И там, где червь слепой прокладывает ход,
Оно в заветный срок умрет и прорастет.
Так и душа моя идет путем зерна:
Сойдя во мрак, умрет – и оживет она.
И ты, моя страна, и ты, ее народ,
Умрешь и оживешь, пройдя сквозь этот год, –
Затем, что мудрость нам единая дана:
Всему живущему идти путем зерна.
* (экспромт: Элай Покрайней)
Перепадало и мне, но ты сильней меня живешь брошеным семенем...
* (экспромт: Людмила Пургина)
И я, как семечко, сначала оживу
Во влажной теплоте густого чернозема,
Потом пойду расти, наверх пойду
Навстречу солнцу и навстречу дому,
Которым будет мне прекрасная Земля...
Вокруг леса, озера и поля.
---------------
Руският поет, публицист и литературен критик Владислав Фелицианович Ходасевич е роден на 6/28 май 1886 г. в Москва. Автор е на стихосбирките ?Путем зерна” (1920 г.), ?Тяжелая лира” (1922 г.), поетическия цикъл ?Европейская ночь”, (1927 г.) и др. В творчеството си съчетава традициите на руската класическа поезия с мироусещанията на съвременния човек, трагическия конфликт между свободната човешка воля и враждебния свят, стремежът към хармония. От 1922 г. Ходасевич живее в емиграция. Тогава написва биографията на Державин (1931 г.), книга с публицистика ?О Пушкине” (1937 г.) и сборник с възпоменания ?Некрополь” (1939 г.). Умира на 14 юни 1939 г. в Париж.
Владислав Фелицианович Ходасевич (1886-1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪТЯТ НА ЗЪРНОТО
Обхожда днес сеячът равните бразди,
баща и дядо следва в паметни следи.
В ръката му златее и блести зърно,
но в черната земя да падне трябва то.
И там, където червей сляп прокарва път,
в заветен срок зърна умират и растат.
Тъй в моята душа зърното благ е знак:
потъва в мрак, умира и възкръсва пак.
И ти, родино моя, род трудолюбив,
през таз година мъртъв си, а после жив –
защото знаеш мъдро правило едно:
че всичко живо следва вечното зърно.
Ударения
ПЪТЯТ НА ЗЪРНОТО
ОбхОжда днЕс сеЯчът рАвните браздИ,
баштА и дЯдо слЕдва в пАметни следИ.
В ръкАта му златЕе и блестИ зърнО,
но в чЕрната земЯ да пАдне трЯбва тО.
И тАм, къдЕто чЕрвей слЯп прокАрва пЪт,
в завЕтен срОк зърнА умИрат и растАт.
Тъй в мОята душА зърнОто блАг е знАк:
потЪва в мрАк, умИра и възкрЪсва пАк.
И тИ, родИно мОя, рОд трудолюбИв,
през тАз годИна мЪртъв си, а пОсле жИв –
заштОто знАеш мЪдро прАвило еднО:
че всИчко жИво слЕдва вЕчното зърнО.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владислав Ходасевич
ПУТЕМ ЗЕРНА
Проходит сеятель по ровным бороздам.
Отец его и дед по тем же шли путям.
Сверкает золотом в его руке зерно,
Но в землю черную оно упасть должно.
И там, где червь слепой прокладывает ход,
Оно в заветный срок умрет и прорастет.
Так и душа моя идет путем зерна:
Сойдя во мрак, умрет – и оживет она.
И ты, моя страна, и ты, ее народ,
Умрешь и оживешь, пройдя сквозь этот год, –
Затем, что мудрость нам единая дана:
Всему живущему идти путем зерна.
* (экспромт: Элай Покрайней)
Перепадало и мне, но ты сильней меня живешь брошеным семенем...
* (экспромт: Людмила Пургина)
И я, как семечко, сначала оживу
Во влажной теплоте густого чернозема,
Потом пойду расти, наверх пойду
Навстречу солнцу и навстречу дому,
Которым будет мне прекрасная Земля...
Вокруг леса, озера и поля.
---------------
Руският поет, публицист и литературен критик Владислав Фелицианович Ходасевич е роден на 6/28 май 1886 г. в Москва. Автор е на стихосбирките ?Путем зерна” (1920 г.), ?Тяжелая лира” (1922 г.), поетическия цикъл ?Европейская ночь”, (1927 г.) и др. В творчеството си съчетава традициите на руската класическа поезия с мироусещанията на съвременния човек, трагическия конфликт между свободната човешка воля и враждебния свят, стремежът към хармония. От 1922 г. Ходасевич живее в емиграция. Тогава написва биографията на Державин (1931 г.), книга с публицистика ?О Пушкине” (1937 г.) и сборник с възпоменания ?Некрополь” (1939 г.). Умира на 14 юни 1939 г. в Париж.
Метки:
