Михаил Анищенко-Шелехметский - Озеро

Михаил Анищенко-Шелехметский
Озеро
http://www.stihi.ru/2012/09/10/6686

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЕЗЕРО

Лодка ще водя в посока зори,
моят възторг ще отключа.
В езеро бяло небето искри,
поздрав, забравено чудо!

Ето, че краят дойде на беди,
пак през върбите и клена
слънцето глади басмени води
с жарка ютия червена.

Ето, пристигнах, намерих къде
в сетния час да въздъхна.
Господи! Господи, хубаво е
всичко, щом лошо завършва!

Жабите крякат, тръстики трептят,
гъски над бряг полетяват.
Тъй ще остана докрая при тях
с лодката стара ще плавам.

Малко такива юнаци в света,
гибел да пият, тъй както водка...
Нека Рубцов е щастлив в небеса,
помня за гнилата лодка*.

*гнилата лодка - от стихотворение на Николай Рубцов "Ще скачам по хълмите аз на отечество спящо..."

Превод: Мария Шандуркова, 21.01.2018 г.

--------------------------------------

ЛОдка ще вОдя в посОка зорИ
мОят възтОрг ще отклЮча.
В Езеро бЯло небЕто искрИ
пОздрав, забрАвено чУдо!

Ето че крАят дойдЕ на бедИ,
пАк през върбИте и клЕна
слЪнцето глАди басмЕни водИ
с жАрка ютИя червЕна.

Ето пристИгнах, намЕрих къдЕ
в сЕтния чАс да въздЪхна.
Господи! Господи, хубаво Е
всИчко, щом лОшо завЪршва!

ЖАбите крЯкат, тръстИки трептЯт,
гЪски над брЯг полетЯват.
ТЪй ще остАна докрАя при тЯх
с лОдката стАра ще плАвам.

МАлко такИва юнАци в светА,
гИбел да пИят, тъй кАкто вОдка...
НЕка РубцОв е щастлИв в небесА,
пОмня за гнИлата лОдка.

-----------------------------

Озеро

Лодку направлю по курсу зари,
Выну восторг из-под спуда.
Белое озеро с небом внутри,
Здравствуй, забытое чудо!

Вот и закончилось время беды,
Снова сквозь ивы и клены
Гладит измявшийся ситец воды
Солнца утюг раскаленный.

Вот и вернулся, увидел, нашёл
Место последнего вздоха.
Господи! Господи, как хорошо -
Всё, что закончится плохо!

Крики лягушек и дрожь тростников,
Гуси над берегом мчатся.
Так и останусь на веки веков
В старенькой лодке качаться.

Мало на свете таких молодцов,
Пьющих погибель, как водку…
Пусть улыбнется на небе Рубцов,
Помня про сгнившую лодку*.

*сгнившую лодку - из стихотворения Николая Рубцова "Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны..."
На фото: Михаил Анищенко


Метки:
Предыдущий: Лорна Крозье. Ангел Бесконечности
Следующий: А. Городницкий. Идиш. Перевод на анг