Какая тишина

ДАР ОТ БОГА

Такава тишина, такъв покой!...
Едва помръдва клонките си сливата.
Една пчеличка прави лек завой
и литва във посока за към нивата.

До кракът ми, там къде седя,
мравчици се движат във редица.
Но аз в небето гледам – стих редя
и полета следя на бяла птица.

А тя се рее горе във небето,
като, че е прима балерина.
Внезапно чувам глас – откъм полето
възпява някой ? Румена калина“.

И такова щастие изпитах,
че да го опиша в стих, не мога.
Само себе си на ум попитах:
Е, всичко туй, не е ли дар от Бога?
Юлияна Донева.



(Перевод с болгарского языка Е.Поздняковой)
Какая тишина, какой покой!...
И пчёлка правит в пасеке, крылата!
И кружится почти, как шар земной
В неведомом мне танце непонятном.
Сейчас развеет горе в небесах,
Танцует словно прима -балерина,
А чей - то голос влился в песни птах
Выводит мне "Румяную калину"
Как это счастье описать в стихах?
И мыслей рой и слов вдруг стало много,
Такое не увидишь даже в снах...
Всё то, что есть, не дар ли нам от Бога?