Сергей Есенин Не напразно вихри вяха... Превод Дим
Сергей Есенин – Не напразно вихри вяха...
Превод: Димитър Горсов
Не напрасно дули ветры...
Сергей Есенин
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
***
Не напразно вихри вяха
и ехтеше буря зла -
някой тайнствено и плахо
блясък в моя взор разля.
С пролетния дъх, ненужна
в мен мечтата отшумя
по прекрасната, но чужда,
неотгатната земя.
Не ме смазва Пътят млечен
и не тръпна в звезден страх.
Влюбен съм във тази вечност
както в бащиния праг.
Всичко благостно се рее
над тревожни дни, над зло.
Макът-залез червенее
в тънко езерно стъкло…
И езикът образ вплита
в хлебоносното поле:
в жар небето - след родитба -
лиже влажното теле.
1917
***
Не напрасно дули ветры,
Не напрасно шла гроза.
Кто-то тайный тихим светом
Напоил мои глаза.
С чьей-то ласковости вешней
Отгрустил я в синей мгле
О прекрасной, но нездешней,
Неразгаданной земле.
Не гнетет немая млечность
Не тревожит звездный страх.
Полюбил я мир и вечность
Как родительский очаг.
Все в них благостно и свято,
Все тревожное светло.
Плещет рдяный мак заката
На озерное стекло.
И невольно в море хлеба
Рвется образ с языка:
Отелившееся небо
Лижет красного телка.
1917
Превод: Димитър Горсов
Не напрасно дули ветры...
Сергей Есенин
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
***
Не напразно вихри вяха
и ехтеше буря зла -
някой тайнствено и плахо
блясък в моя взор разля.
С пролетния дъх, ненужна
в мен мечтата отшумя
по прекрасната, но чужда,
неотгатната земя.
Не ме смазва Пътят млечен
и не тръпна в звезден страх.
Влюбен съм във тази вечност
както в бащиния праг.
Всичко благостно се рее
над тревожни дни, над зло.
Макът-залез червенее
в тънко езерно стъкло…
И езикът образ вплита
в хлебоносното поле:
в жар небето - след родитба -
лиже влажното теле.
1917
***
Не напрасно дули ветры,
Не напрасно шла гроза.
Кто-то тайный тихим светом
Напоил мои глаза.
С чьей-то ласковости вешней
Отгрустил я в синей мгле
О прекрасной, но нездешней,
Неразгаданной земле.
Не гнетет немая млечность
Не тревожит звездный страх.
Полюбил я мир и вечность
Как родительский очаг.
Все в них благостно и свято,
Все тревожное светло.
Плещет рдяный мак заката
На озерное стекло.
И невольно в море хлеба
Рвется образ с языка:
Отелившееся небо
Лижет красного телка.
1917
Метки: