Билал Адилов - Мамо

Прегърни ме пак, по детски да се сгуша
и на скута майчин да склоня глава.
И гласа ти сладък, мамо, аз да слушам,
детството да спомним, младия ми нрав.

Ти запей отново песните си нежни -
да се видя малък, чедо в люлка аз.
И с приспивна песен вдъхвай ми надежда,
за да ни е топло двамата на нас.

Ще си спомним първи молив и тетрадка,
първокласник вече беше твоя син.
Гледаше ме, мамо, с гордост благодарна -
знания ще трупам аз на школски чин.

Молеше ме често горе на скалите,
да не ходя, страх те беше от беди.
Винаги ти, мамо, със тревога скрита
знаеше кои са моите следи.

За раздяла дълга времето настъпи,
надалеч замина родният ти син.
Помнеше гласа ти и ръцете скъпи,
молеше съдбата здрава да си ти.

Половин живот е в Лета днес отлитнал.
Побелявам. Гасне в мен жарта, уви!
Аз се връщам в делник, с грижи пак наситен.
Мила мамо, пътя ми благослови!

Превод: Дафинка Станева