Чаша

по мотивам болгарского поэта
Красимира Георгиева

http://www.stihi.ru/2011/05/03/1070

Над чашей жизни снова сели
Огонь , и солнце и луна.
Сказало солнце:-Всех согрею.-
Луна: -Во мгле светить должна.-
Сказал огонь:-Посмею, чиркну,
Вокруг всё начисто сожгу!-
Открыть ту чашу можно снизу,
Но почему дно наверху?

изображение: www.artikat.ru

ЧАШАТА

Седяхме върху чашата на живота

с огъня, слънцето и луната.

- Аз ще горя! - каза огънят.

- Аз ще грея! - каза слънцето.

- Аз ще сияя! - каза луната.

- Добре - съгласих се и попитах, -

но защо дъното на чашата е отгоре,

а отворът й е отдолу?



Метки:
Предыдущий: П. Целан. Любовь
Следующий: Солдат. Йозеф фон Айхендорфф