Антонина Димитрова Мой день рождения

Антонина Димитрова Болгария
Моят рожден ден

На този ден съм се родила
под някаква загадъчна звезда.
На средна възраст казват, че съм била,
но пленница съм аз на младостта,

изляла животворната си сила
във ручеите бистри и пенливи,
които се надпяват в утринта,
разрошили сияйни гриви...

Защо твърдят, че възрастта ми есен е,
и време е да помъдрея вече аз?
Днес моята душа ликува, пее,
не съм дорасла аз за мъдростта.

Каква ти мъдрост?! Синият простор
разпръсква аромата на цветя,
а в бляскавото водно огледало
свенливо се оглежда пролетта.

И казват ми: ?Голям си ти инат!
Родена под съзвездие ?ОВЕН“.
Вървяла съм ?напред с рогата“,
а значи безполезно е да спорите със мен!

Инат съм, да! Живота си обичам,
но с него аз се боря непрестанно
и здраво стискам мигове, откраднати
от времето с безмилостния ритъм.

Пораснах още със една година
и глупаво е да си крия възрастта.
Аз на четиридесет и шест съм вече,
но старостта е още толкова далече,

а всяка възраст има своя красота.
Щастлива съм и ще празнувам днес
тъй, както се полага – с торта, песни,
сред моите приятели най-верни.

Елате всички, толкова е просто
да сбъднем заедно една мечта,
която скрих във пламъка на свещите...
Как хубаво е да сте ми на гости!

На този ден съм се родила
под някаква загадъчна звезда,
но зная, че съдбата ми щастлива е
и аз оставам в плен на младостта.


Мой день рождения
http://www.stihi.ru/2014/01/02/2229
Тоне

А в этот день, в котором я родилась,
Зажгли вверху загадочно звезду.
Хоть средний возраст – зрелость наступила,
У юности по - прежнему в плену.

Мои животворящие потоки,
Ручьями мчатся быстрыми, клубясь,
И вечером, и утром на восходе
Сияющими гривами смеясь…

Зачем твердят, что возраст мой осенний,
И время уж исчерпано моё?
Моя душа ликует по – весенни,
Не доросла до мудрости ещё.

Какая мудрость?! Голубым простором
Разлились ароматы на цветы,
И в зеркале сверкающем и новом
Стыдливо, как весна, глядишься ты.

Пусть говорят мне: Как же ты упряма!
Рождённая в Созвездии Овен,
Идёшь всегда, рога направив прямо,
С тобою спорить – потеряешь день!

Упряма, да! Живу я и любуюсь,
Борясь и обретая новый вид,
Мгновенья похищаю я волнуясь,
И времени безжалостного ритм.

К моим годам прибавится немного
И глупо возраст мой уже скрывать,
Мне сорок шесть и дальняя дорога -
До старости ещё шагать, шагать…

А возраст наш свою имеет прелесть,
Я праздную и радостен мой час.
Мы веселимся, тосты здесь и песни,
Вокруг меня приятели сейчас.

Придите все - поверьте, это просто,
Мечту объединить в огне свечи,
Когда вокруг меня такие гости,
С друзьями пой ты, друг мой, не молчи!

И в этот день, в котором я родилась,
И в небесах зажгли мою звезду,
Я знаю, что судьба моя счастлива,
Останусь я у юности в плену.
.