Дафiнка Станева. Iмла

Дафинка Станева
?МЛА


Переклад з болгарсько? Любов? Цай


Мокро, сумно, хапливо
сиволапий туман землю стис.
? просочують ниви
м?р?ади остуджених сл?з.

В?терцем би подуло,
щоб розтанув той млистий ведм?дь.
Хоч би з неба сипнуло
золотого нас?ння на мить.

Наче в темн?м барлоз?
заховав мене млистий цей зв?р.
Я в тривожн?й знемоз?,
я в полон? жалю ? знев?р.

Та в мен? не згаса?
св?тлий потяг - жагучий, палкий.
В?рю: сонце зася? -
Мов блискучий дукат золотий.

***

Ориг?нал:

Дафинка Станева
МЪГЛА

http://www.stihi.ru/2014/01/21/3532

С лапи сиви мъглата
по земята унило пълзи.
И попиват полята
милиони студени сълзи.

Няма вятър да вейне,
да стопи този мокър мечок.
Няма слънце да сейне
златно семе по свод синеок.

Сякаш в мрачна хралупа
ме затваря мъгливият звяр.
И в душата ми трупа
безнадеждност, печален товар.

Ала в мен не угасва
този порив за светло прастар.
Чакам слънцето ясно
да потрепне с небесен пендар.

Метки:
Предыдущий: Чарльз Буковски Маленький стишок
Следующий: Ольга Борисова Мне часто снится отчий дом