Моя жизнь С. Есенин

МОЯ ЖИЗНЬ



Будто жизнь на страданья моя обречена;
Горе вместе с тоской заградили мне путь;
Будто с радостью жизнь навсегда разлучена,
От тоски и от ран истомилася грудь.

Будто в жизни мне выпал страданья удел;
Незавидная мне в жизни выпала доля.
Уж и так в жизни много всего я терпел,
Изнывает душа от тоски и от горя.

Даль туманная радость и счастье сулит,
А дойду - только слышатся вздохи да слезы,
Вдруг наступит гроза, сильный гром загремит
И разрушит волшебные, сладкие грезы.

Догадался и понял я жизни обман,
Не ропщу на свою незавидную долю.
Не страдает душа от тоски и от ран,
Не поможет никто ни страданьям, ни горю.

Превод на български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

МОЯТ ЖИВОТ

На страдания е сякаш, животът ми обречен,
пътя ми заграждат мъката, скръбта.
Живота с радостта ме разделя вечно,
от тъги и рани умори ми се гръдта.

В живота, сякаш стрелят, раздели и страдания,
в живота ми се падна незавиден дял.
Повехнаха гърдите ми от тъги и рани,
в живота си, аз много неща съм изтърпял.

Отдалече щастие и радост обещава,
но стигам – слушам само въздишки и сълзи.
Изведнъж настъпва буря, затрещява
и руши вълшебните и сладостни мечти.

Досещам се, разбирам, животът е измама.
Не роптая срещу незавидния си дял.
Душата ми не страда от мъки и от рани,
не ще помогнат, ни страдания, ни жал.