Михаил Лермонтов - Пускай поэта обвиняет...
Михаил Лермонтов
?Пускай поэта обвиняет...?
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
И нека да вини поета
безумният, насмешлив свят,
не ще му търси никой сметка,
не чува той и моя глас.
Със себе си живях до днеска,
свободно лей се песента,
тъй както птицата над бездна,
тъй както лодка по вода.
Какво ми е в света потребно,
когато ти седиш пред мен,
щом с твоята ръка вълшебна
ръката моя пламеней;
кога съм с теб, дете на рая,
живея аз в небесен свят,
не се тревожа, не страдая
и моят поглед с теб е слят.
1830 или 1831
Превод: май 2014 г.
-----------------
И нЕка да винИ поЕта
безУмният, насмЕешлив свЯт,
не щЕ му тЪрси нИкой смЕтка,
не чУва той и мОя глАс.
Със сЕбе си живЯх до днЕска,
свобОдно лЕй се песентА,
тъй кАкто птИцата над бЕздна,
тъй кАкто лОдка по водА.
КаквО ми е в светА потрЕбно,
когато тИ седИш пред мЕн,
щом с твОята ръкА вълшЕбна
ръкАта мОя пламенЕй;
кога съм с тЕб, детЕ на рАя,
живЕя аз в небЕсен свЯт,
не сЕ тревОжа, не страдАя
и мОят пОглед с тЕб е слЯт.
?Пускай поэта обвиняет...?
Пускай поэта обвиняет
Насмешливый, безумный свет,
Никто ему не помешает,
Он не услышит мой ответ.
Я сам собою жил доныне,
Свободно мчится песнь моя,
Как птица дикая в пустыне,
Как вдаль по озеру ладья.
И что за дело мне до света,
Когда сидишь ты предо мной,
Когда рука моя согрета
Твоей волшебною рукой;
Когда с тобой, о дева рая,
Я провожу небесный час,
Не беспокоясь, не страдая,
Не отворачивая глаз.
1830 или 1831
?Пускай поэта обвиняет...?
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
И нека да вини поета
безумният, насмешлив свят,
не ще му търси никой сметка,
не чува той и моя глас.
Със себе си живях до днеска,
свободно лей се песента,
тъй както птицата над бездна,
тъй както лодка по вода.
Какво ми е в света потребно,
когато ти седиш пред мен,
щом с твоята ръка вълшебна
ръката моя пламеней;
кога съм с теб, дете на рая,
живея аз в небесен свят,
не се тревожа, не страдая
и моят поглед с теб е слят.
1830 или 1831
Превод: май 2014 г.
-----------------
И нЕка да винИ поЕта
безУмният, насмЕешлив свЯт,
не щЕ му тЪрси нИкой смЕтка,
не чУва той и мОя глАс.
Със сЕбе си живЯх до днЕска,
свобОдно лЕй се песентА,
тъй кАкто птИцата над бЕздна,
тъй кАкто лОдка по водА.
КаквО ми е в светА потрЕбно,
когато тИ седИш пред мЕн,
щом с твОята ръкА вълшЕбна
ръкАта мОя пламенЕй;
кога съм с тЕб, детЕ на рАя,
живЕя аз в небЕсен свЯт,
не сЕ тревОжа, не страдАя
и мОят пОглед с тЕб е слЯт.
?Пускай поэта обвиняет...?
Пускай поэта обвиняет
Насмешливый, безумный свет,
Никто ему не помешает,
Он не услышит мой ответ.
Я сам собою жил доныне,
Свободно мчится песнь моя,
Как птица дикая в пустыне,
Как вдаль по озеру ладья.
И что за дело мне до света,
Когда сидишь ты предо мной,
Когда рука моя согрета
Твоей волшебною рукой;
Когда с тобой, о дева рая,
Я провожу небесный час,
Не беспокоясь, не страдая,
Не отворачивая глаз.
1830 или 1831
Метки: