С. Есенин - Что прошло - не вернуть

ЧТО ПРОШЛО - НЕ ВЕРНУТЬ



Не вернуть мне ту ночку прохладную,
Не видать мне подруги своей,
Не слыхать мне ту песню отрадную,
Что в саду распевал соловей!

Унеслася та ночка весенняя,
Ей не скажешь: "Вернись, подожди".
Наступила погода осенняя,
Бесконечные льются дожди.

Крепким сном спит в могиле подруга,
Схороня в своем сердце любовь.
Не разбудит осенняя вьюга
Крепкий сон, не взволнует и кровь.

И замолкла та песнь соловьиная,
За моря соловей улетел,
Не звучит уже более, сильная,
Что он ночкой прохладною пел.

Пролетели и радости милые,
Что испытывал в жизни тогда.
На душе уже чувства остылые.
Что прошло - не вернуть никогда.

<1911-1912>

Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

МИНАЛОТО НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ

Не ще се върнат нощите прохладни,
не ще аз видя моите другари,
не ще пак чуя песента отрадна,
де славеят в градината е пял.

Твърди се, че онази нощ е пролетна,
Не каза й – ? върни се, остани!“
И времето установи се есенно,
безкрайни, заваляха дъждове.

Крепко спи приятелят ми в гроба,
в сърцето си запазил любовта.
Не го събужда есенната буря
от сън. И не вълнува му кръвта.

Замлъкна песента, оназ, на славея,
зад море той вече отлетя.
и не чува се тъй силно вече,
както в пролетните нощи пял е.

И радостите мили отлетяха,
де в живота до тогаз изпитвах.
И остана чувството в душата,
че миналото, се не връща никога.